Класическа музика

Класическата музика в България води началото си от първите хорове и духови оркестри създавани след освобождението от турско робство.

По времето на Фердинант се наблюдава интензивна емиграция към страната на руски полски и чешки емигранти. Те оставят трайна следа в развитието на културата, промишленоста и търговията в България. Имено чешки емигранти създават първите духови оркестри в страната. Умишлената турцизация и чуждата за българите ориенталщина векове наред насаждана от османската империя кара населението да се обърне към западно европейската култура и ценности. Интереса да наваксат пропуснатото е огромен наред със новопострояването на България и българските институции вниманието се насочва и към музикалното и изобразително изкуство, дори архитектурата на сградите е в европейски стил.

Появата на професионалната музика в България става бавно и постепенно като в началото е фокусирана в един единствен стил-класическа музика. Първите музиканти занимавали се с класическа музика са били емигранти и българи от смесен произход. Дълги години класическата музика е била самодейна и непрофесионална организирана на доброволни начала.

Ранните духови и симфонични оркестри са били съставени от оркестранти без димпломи за средно или висше музикално образование. Почти вскички ранни диригенти и композитори са били учители по музика и пеене на хорова музика съвсем малка част са завършвали образованието си в западна европа (предимно Германия, Франция и Австрия).

Със създаването на музикално училище и академия в София, множеството духови оркeстри, на първите симфонични оркестри в Шумен, Русе и Сливен както и формирането на школувани и самодейни хорове в почти всеки град се създават основите на професионалната музикална практика в България.

Първоначално фокусът е бил към хоровата и класическа музика в последствие към теоритизиране на църковно-славянската музика и българския фолклор в края на 60-те години към стиловете на популярната музика като (поп, джaз и рок).

Така нареченото първо поколение български композитори. Това са: Емануил Манолов, Ангел Букурещлиев, Добри Христов, Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов, Никола Атанасов и други са композирали своите произведения предимно върху основата на българския фолклор, събират ги в група по няколко (в т.нар. "китки"), a по-късно започват да правят и обработки върху тях.

Така например Добри Христов обработва песента "Каква мома видях, мамо" и др. Занимава се и с написване и обработка на българска църковна музика. Той доказва и на теория наличието на неравноделни размери в българската народна музика. Емануил Манолов е автор на много детски и училищни песни, но е известен и със създаването през 1899 г. на първата българска опера, наречена "Сиромахкиня". След него успешно в този жанр се изявява завършилият "Музика" в Италия и наречен за това 'Маестро' Георги Атанасов с оперите "Алцек", "Косара", "Запустялата воденица". Панайот Пипков създава първите детски оперети "Деца и птички" и "Щурец и мравки"; популярен е до днес с "Химн на св. св. Кирил и Методий". Никола Атанасов създава първата българска симфония.