добре дошли в моя уеб сайт
bulgarskatamuzika.alle.bg

Поп музика

В българската поп музика по популярни са: Дони и Момчил,дует Ритон,Емил Димитров,Йорданка Христова,Лили Иванова,Трамвай №5,Тони Димитрова,Фамилия Тоника,Графа,Ирина Флорин,КариZма,Мастило,Маргарита Хранова,Нона Йотова,Паша Христова,Росица Кирилова,Руши Видинлиев.
Като цяло българската поп музика не може да се похвали със скандализиращи обществото музиканти, у нас толерантността към различните е мит, който едва ли скоро ще бъде развенчан. Българите хем искат зрелище, хем се стъписват и възмущават на някой посмял да премине позволените граници. Един от последните, на този етап, позволил си да премине позволеното е един от кандидатите за музикален идол на България - Иван Ангелов, който участваше в предаването Мюзик Айдъл. Той шокира и журито, и голяма част от зрителите с поведението си. Много хора определиха поведението му за липса на възпитание, други видяха в него човек, който знае как да привлече медийното внимание и го определиха като шоумен. Истината е, че това момче имаше смелостта да експериментира и въпреки многобройните опити на журито да го вкарат в рамката на позволеното, той до края на престоя си успя да бъде различен. Студентът по оперно пеене разбули духовете и провокира множество дискурси, опроверга мита, че българите са достатъчно дорасли за истински звезди и цялата суматоха около тях. Нестандартният кандидат за музикален идол бе изгонен по волята на зрителите, защото нямаше мярка и правеше каквото си поиска, защото не е характерният поп изпълнител за патриархалното българско общество. 
Проблеми за развитието на българската поп музика е, че тя просто липсва в медиите. Като изключим чалгата, за която е доста спорно колко българска музика е, имайки предвид, че един доста голям процент от музиката е гръцка, сръбска, турска, а в последно време и испанска, в радио ефира има само няколко радия, които излъчват българска поп музика, и няколко музикални телевизии, които от време на време пускат някоя българска песен. Медиите са средство за масова комуникация и са основният фактор, който популяризира музиката, а българската музика е дефицит в родните електронните медии. Изключително позорно е за всяка държава по националната телевизия да не се пуска родна музика, точно такава е нашата национална телевизия. Като национална медия нейната задача е да излъчва повече родно продукции и творчество, и с това да е отличава и превъзхожда останалите медии. Българската поп музика винаги е назад в актуалните течения и тенденции в сравнение със западните страни, което оказва голямо влияние върху аудиторията. В глобалното село, в което живеем информацията се предава за секунди, и повече от нормално е младите хора да се интересуват от актуалните направления в музиката. Не създаването на актуална българска музика провокира меломаните да слушат западна музика.
За да се развива някакво изкуство, то хората, които се занимават със съответното изкуство трябва да имат познания за историята на това изкуство, за развитието му във времето. Българските композитори и аранжори едва ли се замислят за историята на поп музиката, защото ако беше така то щяха да са наясно, че основната идея на поп музиката е да представи нещо ново, а не да се правят все едни и същи песни, които почти да не се различават една от друга. Поп музиката у нас няма почва за развитие, а за музикална поп култура дори не може да се говори. 
Музикалният пазар на нашите географски ширини е изключително малък, което допълнително предопределя малкото производство. Ако се съди обаче по многобройните музикални награди, които се раздават в България човек ще си каже, че музикалната индустрия се развива доста успешно. Всъщност това е доста парадоксално, защото на практика се получава, че има повече категория за награди, отколко са песните и изпълнителите. Затова и самите награди се обезсмислят, връчват се на този, който е изкарал някаква си песен на музикалния пазар. 
Не може да определим българската поп музика като развиваща се при положение, че има само няколко познати имена като Каризма (които вече се разпаднаха), Мария Илиева, D2, Ъпсурт и Графа, които са олицетворение на съвременната поп музика. През последните десет години няма имена, които да се открояват сред българските музиканти и няма песни, които след време да влязат в категория евъргрийни. Днешните „хитовете” са еднодневки, които след по-малко от година не само, че няма да се пеят, но и няма да се помнят. Най-добрият критик на музиката това е времето, ако една песен остане във времето, то тя наистина е стойността. 
В момента в България има всевъзможни конкурси за музикални таланти. Нещото, което няма как да не прави впечатление са българските песните, с които се явяват кандидатите. Преобладават песни на Васил Найденов, а момичетата най-често пеят „Големият кораб минава” на Силвия Кацарова и „Необясними неща” или по-известна като „Мой стих” на Нели Рангелова от 1986г . Съвсем естествено е човек да си направи извода, че щом едно 20 годишно момче пее „Да те жадувам” (1981г на Сигнал) или не се създават нови песни и това момче просто няма избор с каква друга песен да се яви на кастинга, или, както е в нашия случай, има нови песни, но качеството им е лошо и не се възприемат от аудиторията. Защо в момента младите изпълнители не могат да постигнат успехите на Васил Найденов и Лили Иванова, дали композиторите не могат да създадат толкова сполучливи мелодии, или текстописците не творят както преди години? Със сигурност отговорът на този въпрос не е едностранен, защото застоят на поп музиката е комплекс от проблеми, всеки от които има значение. 
Има много малко изпълнители, които правят изключение като Каризма, които се появиха в медийното пространство през 1999г и едва през 2006г издадоха първият и единствен засега си албум. Те постигнаха невероятен успех именно, защото се придържаха към характерните особености на поп музиката за лесни и запомнящи се мелодия и текст, и повтаряща се структура. Дует Каризма имаха ясна и много успешна схема, издаваха по един сингъл на година, който покоряваше всички музикални класации, а двамата изпълнители бяха заобиколени от тайни и мистерии, които допълнително засилваше интересът на публиката. Галя и Миро, които нямат особени гласови възможности, успяха да постигнат синхрон между музиката, шоуто и бизнеса, и да разчупят статуквото в поп музиката. В този синхрон се крие формулата за успешна поп музика. 
За развитие на поп музиката в България може да се говори, едва когато хората, които се заминават с музика и тези, за които е предназначена тази музика придобият музикална култура. Тогава, когато електронните медии започнат да излъчват тази музика, а изпълнителите изградят свой собствен имидж.
Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg