Народна музика
В българската народна музика по популярни са: Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев",ансамбъл Пирин,фолклорен ансамбъл Тракия,Северняшки ансамбъл за народни песни и танци-Плевен,Държавен фолклорен ансамбъл Родопа,Мистерията на българските гласове,трио|Българка,Космически гласове,Иво Папазов,Тракия,Надка Караджова,Славей,Янка Рупкина,Елица и Стоян.
Българската народна музика е част от българското и световното културно наследсто. Има специфично, самобитно и оригинално звучене. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания. Трябва да има типичен български метро-ритъм. Трябва да притежава българска ладово-тонална мелодика. Ако е вокална творба, трябва да е на български език.
Българската музика доби популярност в световен мащаб поради успехите на изпълнители и групи като ДАНПТ "Филип Кутев", АНПТ "Пирин", "Тракия", "Северняшки", "Родопа", "Мистерията на българските гласове", трио "Българка", "Космически гласове", Иво Папазов и оркестър „Тракия“, Елица и Стоян и много други. Те прославят България с изпълнения на българска народна музика на големи сцени по цял свят. Оглавявали са много пъти музикални класации в Европа и останалия свят.
В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструменти: гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан. Други инструменти характерни за отделните фолклорни области инструменти са тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци, наричани още чанове, зурна и други. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни инструменти, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината.
Повечето от народните инструменти са духови (кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - тъпан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.
Българската музика доби популярност в световен мащаб поради успехите на изпълнители и групи като ДАНПТ "Филип Кутев", АНПТ "Пирин", "Тракия", "Северняшки", "Родопа", "Мистерията на българските гласове", трио "Българка", "Космически гласове", Иво Папазов и оркестър „Тракия“, Елица и Стоян и много други. Те прославят България с изпълнения на българска народна музика на големи сцени по цял свят. Оглавявали са много пъти музикални класации в Европа и останалия свят.
В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструменти: гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан. Други инструменти характерни за отделните фолклорни области инструменти са тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци, наричани още чанове, зурна и други. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни инструменти, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината.
Повечето от народните инструменти са духови (кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - тъпан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.