Анна Томова-Синтова

Анна Томова-Синтова е българска оперна певица (сопран), родена на 22 септември 1944 в Стара Загора.

Биография:

Синтова започва своя музикантски път още от 6-годишна, взимайки уроци по пиано. Десет години по-късно печели първото си национално отличие като певица, поради което е приета в Софийската консерватория. Завършва СОУ „Иван Вазов“. Взема уроци при проф. Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова. Там се дипломира по специалностите оперно пеене и пиано. По време на церемонията по дипомирането си тя изпълнява ролята на Татяна от операта на Чайковски „Евгени Онегин“.

Веднага след това Синтова е поканена в оперното студио на Залцбургската опера, където през 1967 прави своя първи професионален дебют като Абигейл от вердиевата опера „Набуко“. От тогава тя постепенно започва да разширява репертоара си с главните роли в „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Трубадур“, „Отело“, „Манон Леско“, „Дон Жуан“ и „Арабела“. Повечето от тези роли тя разучава с помощта на музикалния директор на операта проф. Паул Шмиц, студент на Рихард Щраус. По това време тя започва концертите и записите си с оркестъра „Гевандхаус“ под диригентството на Курт Масур. През 1971 печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро.

През 1972 Анна Томова-Синтова е поканена да работи за Нацоналната опера на Германия в Берлин. Там тя продължава да разширява репертоара си с оперни роли в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Адриан и Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на Розата“, „Евгени Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 в Париж в Реквиема на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена.

През 1973 гласът на Синтова бива чут от прочутия диригент Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Веднага след това е поканена за съвместна работа от Великия маестро, с когото в продължение на 17 години след това, обикаля световните концертни зали (включително тази в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видео записи.

Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал заедно с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. През тези години - от 1973 до 1991 - тя е постоянен гост на Фестивала, където пее заедно в Берлинската и Веинската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Контеса Алмавива, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани. Тя започва с щраусовите си интерпретации през 1982 с ролята на Адриана заедно с Волфганг Савалиш, докато стига до триумфа си в „Кавалера на Розата“ през 1984 с Караян. Това изпълнение е филмирано и издадено на видео касета, а по-късно на DVD. През 1985 и 1986 продължаваща с изпълненията си в ролята на Графиня Маделина от операта „Капричо“ под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията ѝ са съживени и излъчени по телевизията през 1990. След като присъствал на една от репетициите за Капричо, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за пръв път) заедно с „Четирите последни песни“. За записа, който печели множество награди той казва: „Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби“.

Анна Томова-Синтова е известна с артстизма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно раздълбочава характерните черти на отделните персонажи. През 1995 в Цюрих прави дебюта си като Норма в едноименната опера на Белини. Представлението има грандиозен успех. Тримфът ѝ се повратя през 1998, когато за пръв път изпълнява Сантуца от „Селска чест“ в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. Там, през 1999, за пръв път в кариерата си изпълнява и Турандот.

На 23 септември 2001 Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера. През 2002 прави турне из Европа. Също така прави серия от оперни и концертни изпълнения на „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди. В края на същата година печели овациите на публиката в Токио с ролята си на Елизабета. През февруари 2003 Синтова се завръща в Токио за нов гала концерт, билетите за който биват напълно разпродадени.

През 2006 Синтова се включва в честването на 250 години от рождението на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България - на 25 февруари - концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Найден Тодоров, а на 22 май - в „Реквием“ под палката на световно известния диригент Генадий Рождественски.

Значими роли:

Винченцо Белини: Норма (Норма)

Умберто Джордано: Мадалена (Андре Шение)

Волфганг Амадеус Моцарт: Донна Анна (Дон Жуан); Графинята (Сватбата на Фигаро)

Джакомо Пучини: Тоска (Тоска); Турандот (Турандот)

Рихард Щраус: Маршален (Кавалерът на Розата); Ариадна (Ариадна и Наксос); Арабела (Арабела)

Пьотр Чайковски: Татяна (Евгени Онегин)

Джузепе Верди: Аида (Аида); Десдемона (Отело); Елизабет (Дон Карлос); Виолета (Травиата)